Китен, меката на чалгата и истеричните групи руски деца.
Това е общото впечатление за този наш морски курорт. Не мога да отрека, че има голяма доза истина в него.
Аз пък съм умерен почитател на рок музиката над 40, харесващ празните плажове, по-тихите заведения и спокойната почивка. Обиколил съм немалко плажове в Португалия, Испания, Италия, Гърция и въпреки това, морската почивка в Китен остава една от любимите ми.
Странно, но факт.
Защо ли – ами защото почивката не зависи от натуралната Китенска атмосфера, а от моите предпочитания…
Китен е едно от малкото места, запазили в голяма степен атмосферата от миналия век. Бившите почивни станции са с нови собственици, но е запазена инфраструктурата от големи зелени площи. Разбира се, има и ново строителство, но то предимно е концентрирано в самото село и не „бетонира“ плажовете с огромни многозвездни комплекси както е в много други места по Черноморието.
Курортчето има един скрит диамант – къмпинг Китен. Там времето е спряло. Съоръженията, бунгалата, заведенията са същите, каквито бяха преди 10, 20 или 40 години.
Къмпингът е разположен по протежение на южния плаж, в южния му край. Уникално е в разгара на сезона да се излегнеш на рехаво населения плаж на къмпинга, без набучени платени чадъри навсякъде и да гледаш останалата част от стандартно почиващите в Китен, наблъскани по 10 на квадратен метър само на 500-600 метра от теб.
Мързелът е голям човек – за мое щастие, стандартното българско семейство предпочита да плажува в най-голямата гмеж, но не и да си мръдне дъ-то на 15-минутна разходка до спокойната романтика на къмпинг Китен…
Та… така. Ако някой ви омайва колко пренаселени са Китенските плажове, отчитайте че това е напълно вярно за целия северен и половината южен плаж, но не и за частта пред къмпинг Китен.
Постоянно плажуващите в моята любима част се характеризират с шоколадов тен от дългата почивка в караваната или палатката, наместена отзад в къмпинга, интелигентни физиономии, и небрежно облекло през целия ден, състоящо се от бански, при официални случаи допълнени от сламена шапка. Броят на кифлите с токове и защитен слой грим е нулев. Бабанки с татуси, бръснати глави и вратове с диаметър кръшен дамски кръст също не виреят тук.
Ето, това е моят Китен, моето море, моят плаж и моята почивка.
Дотук с обясненията, защо Китен е един от любимите ми морски курорти, кой разбрал – разбрал, а другите… не са от моята порода и тази статия не е за тях.
Все пак, хубавият плаж не е достатъчен за перфектната почивка.
Трябва място за спане, трябват и приятни заведения за хапване и пийване.
На настаняването няма да се спирам подробно – ако не сте от ентусиастите с каравана, не се примирявате със стари бунгалца, а търсите спокойствие, поддържана зелена градина, климатик и тих басейн, тогава постъпвате като мен – ситуирате се в близкия до къмпинга (около 200 – 300 метра) хотел Рилена.
Много приличен, без чуждестранни групи деца, спокоен, чист и с необходимите удобства.
Яденето и пиенето – изключително важни за добрата почивка
В Китен има стотици кръчми.
С чалга певачи на живо, или не на живо. Порции от килограм и повече, потни съседи, наблъскани на маси на една ръка разстояние.
Ум да ти зайде…
Информация за тях и кои са стойностните заведения, заслужаващи вниманието ви ще намерите в други разкази за Китен в 360snimki.com
Как протича моят лежерен китенски релакс?
• Събуждане, лека закуска в хотела и 8:30-9 часа си на плажа;
• Към 10:30-11 ч. гърлото започва да пресъхва и е време за бири и коктейли на плажния бар;
• Към 13 ч. коремът започва да прискърцва и е време за напълването му с нещо по-съществено в заведение, максимално близо до плажа;
• Следобедът минава във въргаляне по плажа, пийване на коктейл на хотелския басейн и кратка дрямка;
• А към 20 ч. е време за приятна кръчма за вечеря.
