Ахтопол. Бил съм преди 20-ина години, зарекох се през 2018-та пак да го посетя.
Речено, сторено.
С цялото кралско войнство в състав жена и дете сме в селцето.
* Забележка – ще речете, ама защо да чета това писание след като авторът му не знае, че Ахтопол е град…
Ами драги, ще четете, защото независимо от причините да се градосва, това поселище от 1500 човека си е просто село. Като инфраструктура, като манталитет на коренното население, като болшинството от летните пришълци.
Тук отварям скоба. В Ахтопол можете да срещнете прекрасни хора.
Мен и семейството ми, Данчо Караджов, хапващ в Ла Вита, известен наш театрал, с чаша кафе в ръката на залез в бар Прего, възпитани и интелигентни семейства и още много други. Но са малцинство.
Ще си позволя да копирам част от рекламата на Ахтопол, която може да бъде видяна на страницата на едно от малкото наистина комфортни места за настаняване:
Градът е подходящо място за почивка на семейства, които не могат да си позволят скъпите курорти. Туристи, търсещи нощния живот на Приморско или Слънчев бряг няма да го намерят тук. За сметка на това в Ахтопол може да се открият много малки частни заведения, където сред уютна обстановка, далеч от блъсканицата на големите рeсторанти могат да се прекарат приятни мигове в постоянната на всякъде компания на нощния бриз и шепота на разбиващите се, почти в нозете Ви, морски вълни.
В рекламния текст има и истина, и объркване, и не толкова верни акценти.
• Да, Ахтопол е наистина курорт, предлагащ варианти за бюджетна лятна почивка. Но той има много повече от това – редица качества, които го правят предпочитан избор и за хора, които не целят нисък разход. Това явно не се разбира от местните както навява самата реклама и е основен минус за селото.
• За нощния живот е така, тук няма забавления за феновете му.
• За заведенията…
Истина е, редица прекрасни ресторанти. Чудесна обстановка, изглед към морето. Много прилична храна, особено морската. Умерени цени.
И… абсурдно, кошмарно семейно обслужване. Пословичен недостиг на персонал, изключително ниска квалификация.
Приятното заведение е съчетание от множество компоненти – обстановка, качество, цени, обслужване. И когато един от тях е на опасно ниско ниво, всичко отива по дяволите в невъзможност да бъде компенсирано от другите съставки.
Какво ми направи впечатление в Ахтопол?
Според мен, това е курортът, който се е променил най-малко в последните 20 години. За хубаво или лошо.
Пословичните бунгала отново са си там. Единствената разлика е, че не са пипнати, с 20 години по-мръсни и срутени. На места са изцяло сринати, а територията им е превзета от растителност или боклуци. Цялата зона с бунгала няма една нормална асфалтирана улица. За тротоар или каквото и да е улично осветление е смешно даже да си помислите.
Магазинната мрежа на стотиците бунгала се състои от един приемлив ресторант, 2-3 стола, 2-3 полусринати ламаринени бараки за малко магазинче или продажба на мекици. Цигари… няма, трябва да скокнеш на километър, два до Ахтопол. Разнообразие – също няма.
В самото селце има прекрасна крайморска алея, обикаляща целия полуостров, на който то е разположено. Цялата е изпъстрена с коментираните по-горе малки ресторантчета – романтична обстановка и гледка, вкусна храна, добри цени и некадърно до крайност обслужване.
Плажът е едно от малкото неща, които са се развили. В силно положителна за мен посока.
Сега, на всеки 200 – 300 метра ще намерите плажно заведение.
Ненатрапчиво, с просто меню, Макар и отново с липса на професионално обслужване, това е задължителна придобивка за комфортното изкарване на почивката.
Като плюс за моя вкус бих отбелязал и развитието на къмпинг Делфин – красиво и спокойно място, с релаксиращо заведение на самия плаж.
И така, за 20 години, малко неща са се променили в Ахтопол. След още 20 мога да пробвам пак…
Обобщено, кое е хубавото и лошото в селото за мен:
Ахтопол – хубавото
– хубав плаж с приятни, евтини и ненатрапчиви заведения
– романтични крайморски ресторанти
– ниски цени
– липса на големи, многоетажни хотели
– къмпинг Делфин
– възможност за евтина почивка
Ахтопол – лошото
– обслужването в заведенията е на изключително ниско ниво
– плажът е много далеч от селото, не ви мърдат 15-ина минути ходене
– зоната на бунгалата е оставена на самотек, разрушена, мръсна, без осветление
– много далеч – на 80км от Бургас по натоварен път
Обмислих дали има полза да добавям снимки от лошото и реших, че не – каквото не ми допада, описал съм го, но да не загрозяваме хубавите спомени с грозни снимки на боклуци и разпасани собственици и сервитьори.
Като настаняване, ако търсите комфорт, чистота, климатик бих препоръчал единствено къща за гости Камелия (името е подвеждащо, нивото е много добро и е по-скоро хотел), комплекс Санта Мария (най-доброто в Ахтопол, но с необосновано високи цени) или в краен случай хотел Ескада Бийч. Нямам наблюдения от хотел Агата Бийч, но миниатюрното джакузи, служещо за басейн и неатрактивния ресторант не предполагат нещо особено.
Послепис:
От многото посетени заведения, има 2 към които нямам забележки в обслужването.
Едното е ресторант Котвата, а другото – ресторант Ла Вита.
Ако в ресторанта на хотел Ескада бяха забелязали умрялата хлебарка в чашата ми и я бяха изтръскали предварително или в китайския ресторант псевдосервитьорката беше ми подала приборите, които държеше в ръката си пък после да продължи караницата си, вместо да ме кара да чакам 10 минути за да се протегне, също бих ги включил в положителния списък, но… така попадат в неутралния.
Правете си сметка какво ви чака в заведенията от негативния списък 🙂
